Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
Daavidin virsi. Kiitetty olkoon Herra, minun kallioni, joka opettaa minun käteni taistelemaan, minun sormeni sotimaan,
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
hän, joka antaa minulle armon; minun linnani, varustukseni ja pelastajani, minun kilpeni, jonka turviin minä pakenen, hän, joka laskee kansani minun valtani alle.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
Herra, mikä on ihminen, että hänestä lukua pidät, mikä ihmislapsi, että häntä ajattelet!
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Ihminen on kuin tuulen henkäys, hänen päivänsä niinkuin pakeneva varjo.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Herra, notkista taivaasi ja astu alas, kosketa vuoria, niin että ne suitsuavat.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Iske salamoita ja hajota heidät, lennätä nuolesi ja kauhistuta heidät.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Ojenna kätesi korkeudesta, tempaa ja pelasta minut suurista vesistä, muukalaisten kädestä,
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
joiden suu puhuu vilppiä ja joiden oikea käsi on valheen käsi!
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
Jumala, minä veisaan sinulle uuden virren, soitan sinulle kymmenkielisellä harpulla,
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
sinulle, joka annat kuninkaille voiton ja tempaat palvelijasi Daavidin turvaan pahalta miekalta.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
Tempaa ja pelasta minut muukalaisten käsistä, joiden suu puhuu vilppiä ja joiden oikea käsi on valheen käsi.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
Niin meidän poikamme ovat nuoruudessaan kuin korkealle kohoavat kasvit, tyttäremme kuin temppelin veistetyt kulmapatsaat;
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
meidän aittamme ovat täynnä, ja antavat kaikkinaista viljaa, meidän lampaamme lisääntyvät laitumillamme tuhansin ja kymmenin tuhansin;
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
meidän härkiemme kuormat ovat runsaat, ei ole aukkoa muurissa, ei ole pakolaista, ei kuulu valitushuutoa kaduillamme.
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Autuas se kansa, jolle näin käy, autuas se kansa, jonka Jumala Herra on!
