Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
Blessed be the LORD, my rock, Who teacheth my hands to war, And my fingers to fight!
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
He who is my loving-kindness and my fortress; My high tower and my deliverer, My shield, and he in whom I trust; Who subdueth peoples under me.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
LORD, what is man, that thou art mindful of him, Or the son of man, that thou makest account of him?
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Man is like a vapor; His day is like a shadow that passeth away.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Bow thy heavens, O LORD! and come down; Touch the mountains, so that they shall smoke!
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Cast forth lightnings, and scatter them; Shoot forth thine arrows, and destroy them!
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Send forth thine hand from above; Rescue and save me from deep waters; From the hands of aliens,
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
Whose mouth uttereth deceit, And whose right hand is a right hand of falsehood!
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
I will sing to thee a new song, O God! Upon a ten-stringed psaltery will I sing praise to thee;
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
To thee, who givest salvation to kings, Who deliverest David, thy servant, from the destructive sword!
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
Rescue and deliver me from the hands of aliens, Whose mouth uttereth deceit, And whose right hand is a right hand of falsehood!
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
That our sons may be as plants, Grown up in their youth; Our daughters as corner-pillars, Hewn like those of a palace!
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
That our garners may be full, Affording all kinds of store; That our sheep may bring forth thousands And ten thousands in our streets.
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
That our cattle may be fruitful; That there be no breaking in, or going out; And no outcry in our streets.
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Happy the people that is in such a state! Yea, happy the people whose God is Jehovah!
