Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
“By David.” Blessed be the Lord my Rock, who exerciseth my hands for the battle, my fingers for the war:
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
My kindness, and my strong-hold; my high tower, and my deliverer; my shield, and he in whom I trust; who subdueth my people under me.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
Lord, what is man, that thou takest cognizance of him: the son of a mortal, that thou regardest him!
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Man is like the breath: his days are like a passing shadow.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
O Lord, bend thy heavens, and come down: touch the mountains, that they may smoke.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Cast forth lightning, and scatter them: send out thy arrows, and confound them.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Stretch out thy hands from above; rid me, and deliver me out of great waters, from the hand of the children of the stranger.
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
Whose mouth speaketh vanity, and whose right hand is the right hand of falsehood.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
O God, a new song will I sing unto thee: upon the ten-stringed psaltery will I sing praises unto thee.
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
[Thou art he] that giveth victory unto kings: who riddeth David his servant from the evil-bringing sword.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
Rid me, and deliver me from the hand of the children of the stranger, whose mouth speaketh vanity, and whose right hand is the right hand of falsehood.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
So that our sons may be like plants, grown up in their youth: our daughters, like corner-pillars, sculptured in the model of a palace.
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
May our garners be full, furnishing all manner of store: our sheep bringing forth thousands and ten thousands in our open pastures.
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
May our oxen be strong to labor: may there be no breach, nor migration, nor loud complaint in our streets.
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Happy the people, that fare thus: happy the people, whose God is the Lord.
