Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
Blessed be the LORD my strength, which teaches my hands to war, and my fingers to fight:
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
My goodness, and my fortress; my high tower, and my deliverer; my shield, and he in whom I trust; who subdues my people under me.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
LORD, what is man, that you take knowledge of him! or the son of man, that you make account of him!
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Man is like to vanity: his days are as a shadow that passes away.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Bow your heavens, O LORD, and come down: touch the mountains, and they shall smoke.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Cast forth lightning, and scatter them: shoot out your arrows, and destroy them.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Send your hand from above; rid me, and deliver me out of great waters, from the hand of strange children;
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
Whose mouth speaks vanity, and their right hand is a right hand of falsehood.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
I will sing a new song to you, O God: on a psaltery and an instrument of ten strings will I sing praises to you.
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
It is he that gives salvation to kings: who delivers David his servant from the hurtful sword.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
Rid me, and deliver me from the hand of strange children, whose mouth speaks vanity, and their right hand is a right hand of falsehood:
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
That our sons may be as plants grown up in their youth; that our daughters may be as corner stones, polished after the similitude of a palace:
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
That our garners may be full, affording all manner of store: that our sheep may bring forth thousands and ten thousands in our streets:
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
That our oxen may be strong to labor; that there be no breaking in, nor going out; that there be no complaining in our streets.
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Happy is that people, that is in such a case: yes, happy is that people, whose God is the LORD.
