Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
Blessed be the Lord my God, who teacheth my hands to fight, and my fingers to war.
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
My mercy, and my refuge: my support, and my deliverer: My protector, and I have hoped in him: who subdueth my people under me.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
Lord, what is man, that thou art made known to him? or the son of man, that thou makest account of him?
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Man is like to vanity: his days pass away like a shadow.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Lord, bow down thy heavens and descend: touch the mountains and they shall smoke.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Send forth lightning, and thou shalt scatter them: shoot out thy arrows, and thou shalt trouble them.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Put forth thy hand from on high, take me out, and deliver me from many waters: from the hand of strange children:
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
Whose mouth hath spoken vanity: and their right hand is the right hand of iniquity.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
To thee, O God, I will sing a new canticle: on the psaltery and an instrument of ten strings I will sing praises to thee.
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
Who givest salvation to kings: who hast redeemed thy servant David from the malicious sword:
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
Deliver me, And rescue me out of the hand of strange children; whose mouth hath spoken vanity: and their right hand is the right hand of iniquity:
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
Whose sons are as new plants in their youth: Their daughters decked out, adorned round about after the similitude of a temple:
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
Their storehouses full, flowing out of this into that. Their sheep fruitful in young, abounding in their goings forth:
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
Their oxen fat. There is no breach of wall, nor passage, nor crying out in their streets.
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
They have called the people happy, that hath these things: but happy is that people whose God is the Lord.
