Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
Davidov. Blagoslovljen Jahve, hridina moja: ruke mi uči boju a prste ratu.
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
On je ljubav moja i tvrđava moja, zaštita moja, izbavitelj moj, štit moj za koji se sklanjam; on mi narode stavlja pod noge!
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
Što je čovjek, o Jahve, da ga poznaješ, što li čedo ljudsko da ga se spominješ?
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Poput daška je čovjek, dani njegovi kao sjena nestaju.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Jahve, nagni svoja nebesa i siđi, takni bregove: i zadimit će se!
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Sijevni munjom i rasprši dušmane, odapni strijele i rasprši ih!
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Ruku pruži iz visina, istrgni me i spasi iz voda beskrajnih, iz šaka sinova tuđinskih:
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
laži govore usta njihova, a desnica krivo priseže.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
Pjevat ću ti, Bože, pjesmu novu, na harfi od deset žica svirat ću.
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
Ti daješ pobjedu kraljevima, koji si spasio Davida, slugu svojega. Od pogubna mača
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
spasi mene, oslobodi me iz ruke tuđinske; laži govore usta njihova, a desnica krivo priseže.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
Daj da nam sinovi budu kao biljke što rastu od mladosti svoje; a kćeri naše kao stupovi ugaoni, krasne poput hramskog stupovlja;
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
da nam žitnice budu pune svakog obilja, s plodovima svakojakim u izobilju;
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
ovce naše plodile se na tisuće, plodile se beskrajno na našim poljima; stoka naša neka bude tovna! U zidinama nam ne bilo proboja ni ropstva ni plača na ulicama našim!
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Blago narodu kojem je tako, blago narodu kojem je Jahve Bog!
