Псалми 142
1 Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.
Ra Anumzamofontega ranke hu'na kezanetue. Ana nehu'na Ra Anumzamo asunku hunanteno naza haniegu agritega ranke hu'na nunamuna nehue.
2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.
Anumzamofo avuga knazani'a eri'na ne-ena, knazani'aramina Agri avure eri'na eme nesamue.
3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.
Nagu'amo'ma tusi knama nehigenka, nagra na'a hugahufi Kagra ko nagenka antahinka hu'nane. Nagrama kama vanoma nehufina vahe'mo'za nagri nazerinakura krifua eme anagi fraki'naze.
4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.
Vahe'mo'zama eme naza hanagu navua omente emente hu'noanagi, mago vahe'mo'e huno eme naza osu'ne. Ana hige'na fra'ma kisanua kumaku hake'noanagi, mago vahe'mo'e huno asunkura hunanteno naza osu'ne.
5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.
Ra Anumzamoka naza huogu Kagritega nunamuna nehuanki, Kagrake'za fra'ma kisanua kumara mani'nane hu'na nehuankinka, ofri'na kase'fama hu'na manisanua kna'afina Kagrake'za nomani zanifina manigahane.
6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.
Naza huogu'ma krafagema nehuana, kagesa antenka antahinamio. Na'ankure ranknazamo narefitege'na mani'noanki, nazeri havizama hunaku'ma narotagoma nehaza vahe zamazampintira nagu'vazinka ete navro. Na'ankure zamagri hankavemo'a, nagri hankavea agatere'ne.
7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.
Nagrira kinafintira katufenanto. Ana'ma hananke'na Kagri kagia ahena susu nehu'na humuse hugantegahue. Nagri'ma rama'a knare kavukvama hunantana avu'ava zanku, Kagri kavu'kava zama amage'ma nentaza vahe'mo'za e'za eme nazeri kagigahaze.
