Псалми 142

1 Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

Intelligence de David, lorsqu’il était dans la caverne, prière. De ma voix vers le Seigneur j’ai crié: de ma voix au Seigneur j’ai adressé ma supplication;

2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

Je répands, en sa présence, ma prière; et ma tribulation, c’est devant lui-même que je l’expose.

3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

Pendant que mon esprit se retire de moi, et c’est vous qui avez connu mes sentiers.

4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Je considérais à ma droite, et je regardais; et il n’y avait personne qui me connût.

5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

J’ai crié vers vous, Seigneur, j’ai dit: C’est vous qui êtes mon espérance, ma part dans la terre des vivants.

6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Soyez attentif à ma supplication, parce que j’ai, été humilié à l’excès.

7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Retirez de la prison mon âme, pour qu’elle glorifie votre nom: des justes m’attendent, jusqu’à ce que vous me rendiez justice.