Псалми 142

1 Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

A maschil of David, when he was in the cave; a prayer. With my voice I cry out for help to Yahweh; with my voice I plead for Yahweh's favor.

2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

I pour out my lament before him; I tell him my troubles.

3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

When my spirit is weak within me, you know my path. In the way that I walk they have hidden a trap for me.

4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

I look to my right and and see that there is no one who cares about me. There is no escape for me; no one cares about my life.

5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

I called out to you, Yahweh; I said, “You are my refuge, my portion in the land of the living.

6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Listen to my call, for I have been brought very low; rescue me from my persecutors, for they are stronger than I.

7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring my soul out of prison so that I may give thanks to your name. The righteous will gather around me because you have been good to me.”