Псалми 142

1 Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

A maskil of David, while he was in the cave, a prayer. Loudly I cry to the Lord: to the Lord plead loudly for mercy,

2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

I pour my complaint before him, I tell my troubles to him.

3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

When my spirit is faint within me, my path is known to you. In the way I am wont to walk in, they have hidden a trap for me.

4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

I look to the right and the left; but not a friend have I. No place of refuge is left me, not a man to care for me.

5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

So I cry to you, O Lord: I say, ‘My refuge are you, all I have in the land of the living.’

6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Attend to my piercing cry, for very weak am I. Save me from those who pursue me, for they are too strong for me.

7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Free me from prison, that I may give thanks to your name, for the righteous are patiently waiting till you show your bounty to me.