Псалми 142

1 Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

I cried to the LORD with my voice; with my voice to the LORD did I make my supplication.

2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

I poured out my complaint before him; I showed before him my trouble.

3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

When my spirit was overwhelmed within me, then you knew my path. In the way wherein I walked have they privately laid a snare for me.

4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

I looked on my right hand, and beheld, but there was no man that would know me: refuge failed me; no man cared for my soul.

5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

I cried to you, O LORD: I said, You are my refuge and my portion in the land of the living.

6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Attend to my cry; for I am brought very low: deliver me from my persecutors; for they are stronger than I.

7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring my soul out of prison, that I may praise your name: the righteous shall compass me about; for you shall deal bountifully with me.