Псалми 142

1 Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

Maschil of David, when he was in the cave; a Prayer. With my voice I cry unto the LORD; with my voice I make supplication unto the LORD.

2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

I pour out my complaint before Him, I declare before Him my trouble;

3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

When my spirit fainteth within me — Thou knowest my path — in the way wherein I walk have they hidden a snare for me.

4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Look on my right hand, and see, for there is no man that knoweth me; I have no way to flee; no man careth for my soul.

5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

I have cried unto Thee, O LORD; I have said: 'Thou art my refuge, my portion in the land of the living.'

6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Attend unto my cry; for I am brought very low; deliver me from my persecutors; for they are too strong for me.

7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Bring my soul out of prison, that I may give thanks unto Thy name; the righteous shall crown themselves because of me; for Thou wilt deal bountifully with me.