Псалми 142

1 Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

A Maskil of David, when he was in the cave. A prayer. I cry aloud to the LORD; I lift my voice to the LORD for mercy.

2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

I pour out my complaint before Him; I reveal my trouble to Him.

3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

Although my spirit grows faint within me, You know my way. Along the path I travel they have hidden a snare for me.

4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Look to my right and see; no one attends to me. There is no refuge for me; no one cares for my soul.

5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

I cry to You, O LORD: “You are my refuge, my portion in the land of the living.”

6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Listen to my cry, for I am brought quite low. Rescue me from my pursuers, for they are too strong for me.

7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Free my soul from prison, that I may praise Your name. The righteous will gather around me because of Your goodness to me.