Псалми 142

1 Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

Poučna pjesma. Davidova. Kad bijaše u spilji. Molitva. Iz svega glasa vapijem Jahvi, iz svega glasa Jahvu zaklinjem.

2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

Pred njim svoju izlijevam tužaljku, tjeskobu svoju pred njim razastirem.

3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

Ako duh moj i klone u meni, ti put moj poznaješ. Na putu kojim prolazim potajnu mi zamku staviše.

4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

Obazrem li se nadesno i pogledam: nitko ne zna za mene. Nemam kamo pobjeći, nitko za život moj ne mari.

5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

K tebi, Jahve, vapijem; govorim: ti si mi utočište, ti si dio moj u zemlji živih.

6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

Poslušaj moje vapaje jer sam veoma nevoljan. Izbavi me od gonitelja mojih jer od mene oni su moćniji.

7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

Izvedi iz tamnice dušu moju da zahvaljujem imenu tvojemu. Oko mene će se okupiti pravednici zbog dobra što si ga iskazao meni.