Псалми 142

1 Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

我高聲向上主呼求， 我高聲向天主求助。

2 Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

我向他傾吐我的愁苦，我向他陳訴我的憂慮。

3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

當我精神愁苦的時候，惟有您知悉我的路途。在我行走的道路途中；他們給我設下陷阱。

4 Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

我向右觀察細看，沒有一個熟悉我的人！沒有一人我可投奔，沒有一人為我操心。

5 Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

上主，我今呼號說：你是我的避難所，在這活人的地方，你就是我的福爵。

6 Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

求您傾聽我的哀號，因我十分可憐無靠，求您救我脫離迫害我的人，因他們是比我強悍的人。

7 Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

求您引領我出離監牢，好讓我讚美您的名號。義人前呼後擁歡迎我，因為您大量恩待了我。