Псалми 141

1 Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

Господе, вичем к Теби, похитај к мени, чуј глас мољења мог, кад вичем к Теби.

2 Молитвата ми нека влезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.

Нек изађе молитва моја као кад пред лице Твоје, дизање руку мојих као принос, вечерњи.

3 Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.

Постави, Господе, стражу код језика мог, чувај врата уста мојих.

4 Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват: И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.

Не дај срцу мом да застрани на зле помисли, да чини дела безбожна с људима који поступају неправедно; и да не окусим сладости њихове.

5 Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; И нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; Главата ми нека се не откаже то него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.

Нека ме бије праведник, то је милост; нека ме кара, то је уље за главу моју; глава моја неће одбацити, ако ће и више; него је молитва моја против злоће њихове.

6 Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.

Расуше се по каменим врлетима судије њихове, и чуше речи моје како су благе.

7 Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята, (Sheol h7585)

Као кад ко сече и теше, тако се разлетеше кости наше до чељусти паклених. (Sheol h7585)

8 Понеже очите ми са обърнати към Тебе, Господи Иеова Понеже на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.

Али су к Теби, Господе, Господе, управљене очи моје, у Тебе се уздам, немој одбацити душу моју.

9 Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.

Сачувај ме од замке, коју ми метнуше, од лукавства оних, који чине безакоње.

10 Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина неповреден.

Пашће у мреже своје безбожници, а ја ћу један проћи.