Псалми 14

1 За първият певец. Давидов псалом. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

Reèe bezumnik u srcu svojem: nema Boga; nevaljali su, gadna su djela njihova; nema nikoga dobro da tvori.

2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види има ли някой разумен, Който да търси Бога.

Gospod pogleda s neba na sinove èovjeèije, da vidi ima li koji razuman, traži li koji Boga.

3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

Svi su zašli, svi se pokvarili, nema nikoga dobro da tvori, nema nijednoga.

4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Господа?

Zar se neæe opametiti koji èine bezakonje, jedu narod moj kao što jedu hljeb, ne prizivaju Gospoda?

5 Тогава Ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

Ondje æe zadrhtati od straha; jer je Gospod u rodu pravednom.

6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

Smijete se onome što ubogi radi; ali Gospod njega zaklanja.

7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

Ko æe poslati sa Siona pomoæ Izrailju? Kad Gospod povrati zarobljeni narod svoj, onda æe se radovati Jakov i veseliæe se Izrailj.