Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Neghmichilerning béshigha tapshurulup oqulsun dep, Dawut yazghan küy: — I Perwerdigar, Sen méni tekshürüp chiqting, Hem méni bilip yetting;
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Özüng olturghinimni, turghinimnimu bilisen; Yiraqta turuqluq könglümdikini bilisen.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Basqan qedemlirimni, yatqanlirimni ötkemengdin ötküzdung; Barliq yollirim Sanga ayandur.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Berheq, tilimgha bir söz kéle-kelmestinla, i Perwerdigar, Mana Sen buni eyni boyiche bilmey qalmaysen.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Sen méni aldi-keynimdin orap turisen, Qolungni méning üstümge qondurghansen.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Bundaq bilim manga shunchilik tilsimat bilinidu! Shundaq yüksekki, men uni bilip yételmeydikenmen.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Rohingdin néri bolushqa nelergimu baralayttim? Huzurungdin özümni qachurup nelerge baralayttim?
Asmanlargha chiqsam, mana Sen ashu yerde; Tehtisarada orun salsammu, mana Sen shu yerde; (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Seherning qanatlirini élip uchup, Déngizning eng chet yerliride tursam,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Hetta ashu jayda qolung méni yétekleydu, Ong qolung méni yöleydu.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Men: «Qarangghuluq méni yapsa, Etrapimdiki yoruqluq choqum kéche bolidu» — désem,
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Qarangghuluqmu Sendin yoshurunalmaydu, Kéchimu Sanga kündüzdek aydingdur, Qarangghuluqmu [Sanga] yoruqtektur.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Berhek, Sen méning ichlirimni yasighansen; Anamning qorsiqida méni toqughansen;
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Men Séni medhiyileymen, Chünki men sürlük we karamet yasalghanmen; Séning qilghanliring karamet tilsimattur; Buni jénim obdan bilidu.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Men yoshurun jayda yasalghinimda, Yer tegliride epchillik bilen toqulup shekillendürülginimde, Ustixanlirim Sendin yoshurun emes idi.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Ezalirim téxi apiride bolmighan künlerde, Ular yasiliwatqan künlerde, Közüng téxi shekillenmigen jismimni körüp yetkenidi; Ularning hemmisi alliburun deptiringde yézilghanidi.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Ah Tengrim, oyliring manga neqeder qimmetliktur! Ularning yighindisi shunche zordur!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Ularni sanay désem, ular déngizdiki qumlardinmu köptur; Uyqudin közümni achsam, men yenila Sen bilen billidurmen!
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Ah, Sen rezillerni öltürüwetseng iding, i Xuda! Qanxor kishiler, mendin yiraq bolush!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Chünki ular Séning toghruluq hiylilik bilen sözleydu; Séning sheherliring ular teripidin azduruldi.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Sanga öchmen bolghanlargha, i Perwerdigar, menmu öchqu? Sanga qarshi chiqqanlargha menmu yirginimen’ghu?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Ulargha chish-tirniqimghiche öchturmen; Ularni öz düshmenlirim dep hésablaymen.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Méni közitip tekshürgeysen, i Tengrim! Méning qelbimni bilip yetkeysen! Méni sinap, ghemlik oylirimni bilgeysen;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
Mende [Özüngge] azar bergüdek yolning bar-yoqluqini körgeysen; We méni menggülük yolungda yétekligeysen!
