Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Oh Yavé, Tú me escudriñaste y conociste.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Tú sabes cuándo me siento Y cuándo me pongo en pie, De lejos entiendes mi pensamiento.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Vigilas cuando camino Y cuando reposo, Y estás íntimamente familiarizado con todos mis caminos.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Aun antes que haya una palabra en mi lengua, Ciertamente, oh Yavé, Tú la sabes toda.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Me rodeaste por detrás y por delante, Y pusiste tu mano sobre mí.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
[Tal] conocimiento es demasiado maravilloso para mí. Alto es, no puedo alcanzarlo.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
¿A dónde puedo irme de tu Espíritu? ¿O a dónde puedo huir de tu Presencia?
Si subo al cielo, allí estás Tú, Y si en el Seol preparo mi cama, Mira, allí estás Tú. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Si tomo las alas del alba Y vivo en la parte más remota del mar,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Aun allí me guiará tu mano Y me sostendrá tu mano derecha.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Si digo: Ciertamente la oscuridad me cubrirá, La luz a mi alrededor será la noche.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Aun la oscuridad no es oscura para Ti, La noche resplandece como el día. Lo mismo son la oscuridad y la luz.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Tú formaste mis órganos internos. Me tejiste en el vientre de mi madre.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Te doy gracias, Porque soy temerosa y maravillosamente formado. Maravillosas son tus obras, Y mi alma lo sabe muy bien.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
No fueron encubiertos de Ti mis huesos, Cuando en secreto fui hecho, Y entretejido en las profundidades de la tierra.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Tus ojos vieron mi embrión, Y en tu rollo estaban escritos todos Los días que me fueron ordenados, Cuando aún [no existía] uno de ellos.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
¡Oh ʼEL, cuán preciosos me son tus pensamientos! ¡Cuán inmensa es la suma de ellos!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Si los cuento, serían más que la arena. Cuando despierto, aún estoy contigo.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
¡Oh ʼEloah, si mataras al perverso, Si, por tanto, se alejan de mí los hombres sanguinarios!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Porque hablan contra Ti perversamente, Y tus enemigos toman [tu Nombre] en vano.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Oh Yavé, ¿No aborrezco a los que te aborrecen? ¿No repugno a los que se levantan contra Ti?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Con absoluto odio los aborrezco. Son mis enemigos.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Escudríñame, oh ʼEL, y conoce mi corazón. Pruébame y conoce mis ansiosos pensamientos,
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
Ve si hay en mí camino de perversidad Y guíame en el camino eterno.
