Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Načelniku godbe: psalm Davidov. Gospod, preiskuješ me in spoznavaš.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Ti poznavaš sedenje moje in vstajanje moje; misel mojo umeš od daleč.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Hojo mojo in ležo mojo obsezaš, in znana so ti vsa pota moja.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Ko ni še govor na jeziku mojem, glej, Gospod, poznaš ga vsega.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Zadaj in spredaj me obdajaš, in name pokladaš roko svojo.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Prečudovita je vednost tvoja, da bi te varal; visoka je, ne morem je preseči.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Kam naj grem pred duhom tvojim, ali kam naj bežim pred tvojim obličjem?
Ko bi stopil na nebesa, tam si; ali bi ležišče izbral v grobu, glej tu si. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Ko bi si vzel zarije peroti, da bi prebival na pokrajini morja,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Tudi tja bi me spremljala tvoja roka, in zgrabila bi me desnica tvoja.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Ko bi pa rekel: Temé me bodo vsaj pokrile kakor z mrakom; vendar noč je svetloba okolo mene.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Tudi temé ne morejo tako omračiti, da bi ti ne videl skozi; ampak noč razsvetljuje kakor dan, tako so temé kakor luč.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Ti namreč imaš v lasti ledvice moje; pokrival si me v telesu matere moje.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Slavim te zato, ker ogledujoč tista dela strmim, čudovita dela tvoja predobro pozna srce moje.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Skrita ni tebi moja moč, odkar sem ustvarjen bil na skrivnem; umetno narejen, kakor v zemlje globočinah.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Testo moje vidijo tvoje oči, in v knjigi tvoji je pisano vse to; od kar se je narejalo, ko ni bilo še nič tega.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Zatorej pri meni, o kako dražestne so misli tvoje, o Bog mogočni! Kako preobila njih števila!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Našteval bi jih, a več jih je ko peska, čujem naj še s teboj.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
O da bi pokončal, o Bog, krivičnega; in može krvoločne, rekoč: Poberite se izpred mene.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Kateri zoper tebe govoré pregrešno; kateri povzdigujejo nično sovražnike tvoje.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Ali ne sovražim, o Gospod, sovražnikov tvojih, in se ne mučim v zaničevanji do njih, ki se spenjajo zoper tebe?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
S popolnim sovraštvom jih sovražim; za neprijatelje so meni.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Preiskuj me, Bog mogočni, in spoznaj srce moje; izkusi me in spoznaj misli moje.
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
In glej, hodim li po potu, tebi nadležnem; in vodi me po večnem potu.
