Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Господи, искусил мя еси и познал мя еси: ты познал еси седание мое и востание мое.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Ты разумел еси помышления моя издалеча:
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
стезю мою и уже мое Ты еси изследовал и вся пути моя провидел еси.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Яко несть льсти в языце моем: се, Господи, Ты познал еси
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
вся последняя и древняя: Ты создал еси мя и положил еси на мне руку Твою.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Удивися разум Твой от мене, утвердися, не возмогу к нему.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Камо пойду от Духа Твоего? И от лица Твоего камо бежу?
Аще взыду на небо, Ты тамо еси: аще сниду во ад, тамо еси. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Аще возму криле мои рано и вселюся в последних моря,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
и тамо бо рука Твоя наставит мя, и удержит мя десница Твоя.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
И рех: еда тма поперет мя? И нощь просвещение в сладости моей.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Яко тма не помрачится от Тебе, и нощь яко день просветится: яко тма ея, тако и свет ея.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Яко Ты создал еси утробы моя, восприял мя еси из чрева матере моея.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Исповемся Тебе, яко страшно удивился еси: чудна дела Твоя, и душа моя знает зело.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Не утаися кость моя от Тебе, юже сотворил еси в тайне, и состав мой в преисподних земли.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Несоделанное мое видесте очи Твои, и в книзе Твоей вси напишутся: во днех созиждутся, и никтоже в них.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Мне же зело честни быша друзи Твои, Боже, зело утвердишася владычествия их:
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
изочту их, и паче песка умножатся: востах, и еще есмь с Тобою.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Аще избиеши грешники, Боже: мужие кровей, уклонитеся от мене.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Яко ревниви есте в помышлениих, приимут в суету грады Твоя.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Не ненавидящыя ли Тя, Господи, возненавидех, и о вразех Твоих истаях?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Совершенною ненавистию возненавидех я: во враги быша ми.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Искуси мя, Боже, и увеждь сердце мое: истяжи мя и разумей стези моя:
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
и виждь, аще путь беззакония во мне, и настави мя на путь вечен.
