Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Доамне, Ту мэ черчетезь де апроапе ши мэ куношть,
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
штий кынд стау жос ши кынд мэ скол ши де департе ымь пэтрунзь гындул.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Штий кынд умблу ши кынд мэ кулк ши куношть тоате кэиле меле.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Кэч ну-мь ажунӂе кувынтул пе лимбэ, ши Ту, Доамне, ыл ши куношть ын тотул.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Ту мэ ынконжорь пе динапой ши пе динаинте ши-Ць пуй мына песте мине.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
О штиинцэ атыт де минунатэ есте май пресус де путериле меле: есте пря ыналтэ ка с-о пот принде.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Унде мэ вой дуче департе де Духул Тэу ши унде вой фуӂи департе де Фаца Та?
Дакэ мэ вой суи ын чер, Ту ешть аколо; дакэ мэ вой кулка ын Локуинца морцилор, ятэ-Те ши аколо. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Дакэ вой луа арипиле зорилор ши мэ вой дуче сэ локуеск ла марӂиня мэрий,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
ши аколо мына Та мэ ва кэлэузи ши дряпта Та мэ ва апука.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Дакэ вой зиче: „Чел пуцин ынтунерикул мэ ва акопери ши се ва фаче ноапте лумина димпрежурул меу”,
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
ятэ кэ нич кяр ынтунерикул ну есте ынтунекос пентру Тине, чи ноаптя стрэлучеште ка зиуа ши ынтунерикул, ка лумина.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Ту мь-ай ынтокмит рэрункий, Ту м-ай цесут ын пынтечеле мамей меле:
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Те лауд кэ сунт о фэптурэ аша де минунатэ. Минунате сунт лукрэриле Тале ши че бине веде суфлетул меу лукрул ачеста!
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Трупул меу ну ера аскунс де Тине кынд ам фост фэкут ынтр-ун лок тайник, цесут ын кип чудат, ка ын адынчимиле пэмынтулуй.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Кынд ну ерам декыт ун плод фэрэ кип, окий Тэй мэ ведяу ши ын картя Та ерау скрисе тоате зилеле каре-мь ерау рындуите, май ынаинте де а фи фост вреуна дин еле.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Кыт де непэтрунсе ми се пар гындуриле Тале, Думнезеуле, ши кыт де маре есте нумэрул лор!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Дакэ ле нумэр, сунт май мулте декыт боабеле де нисип. Кынд мэ трезеск, сунт тот ку Тине.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
О, Думнезеуле, де ай учиде пе чел рэу! Депэртаци-вэ де ла мине, оамень сетошь де сынӂе!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Ей ворбеск деспре Тине ын кип нелеӂюит, Ыць яу Нумеле ка сэ минтэ, ей, врэжмаший Тэй!
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Сэ ну урэск еу, Доамне, пе чей че Те урэск ши сэ ну-мь фие скырбэ де чей че се ридикэ ымпотрива Та?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Да, ый урэск ку о урэ десэвыршитэ; ый привеск ка пе врэжмашь ай мей.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Черчетязэ-мэ, Думнезеуле, ши куноаште-мь инима! Ынчаркэ-мэ ши куноаште-мь гындуриле!
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
Везь дакэ сунт пе о кале ря ши ду-мэ пе каля вешничией!
