< Псалми 139 >
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Salmo de Davi, para o regente: SENHOR, tu me examinas e me conheces.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Tu sabes o meu sentar e o meu caminhar; de longe entendes meus pensamentos.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Tu cercas o meu andar e meu deitar; conheces desde antes os meus caminhos.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Mesmo não havendo [ainda] palavra [alguma] em minha língua, eis, SENHOR, que já sabes tudo.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Tu me envolves por detrás e pela frente, e pões tua mão sobre mim.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
[Teu] conhecimento é maravilhoso demais para mim, tão alto que não posso [alcançá] -lo.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Para onde eu escaparia de teu Espírito? E para onde fugiria de tua presença?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol )
Se eu subisse até os céus, lá tu [estás]; se eu fizer meu leito no Xeol, eis que tu [também ali estás]. (Sheol )
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Se eu tomasse as asas do amanhecer, e morasse nas extremidades do mar,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Até ali tua mão me guiaria, e tua mão direita me seguraria.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Se eu dissesse: Certamente as trevas me encobrirão; e a luz ao redor de mim [será como] a noite.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Porém nem mesmo as trevas [me] esconderão de ti; ao invés disso, [pois] a noite é tão clara quanto o dia, [e aos teus olhos] as trevas são como a luz.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Porque tu és dono do meu ser, e me cobriste no ventre da minha mãe.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Eu te louvarei porque de um [jeito] assombroso e maravilhoso eu fui feito; maravilhosas [são] tuas obras; e minha alma sabe muito bem.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Meus ossos não estavam escondidos de ti quando eu fui feito em oculto, e formado como tramas de tecido nas profundezas da terra.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Teus olhos viram meu corpo [ainda] sem forma, e tudo estava escrito em teu livro; [até] os dias estavam determinados quando nenhum deles [ainda] havia.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Como são preciosos para mim os teus pensamentos, Deus! Como é grande a quantidade deles!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Se eu os contasse, seriam muito mais [numerosos] que a areia; [quando] acordo, ainda estou contigo.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Ah, Deus, tomara que mates ao perverso! E vós, homens sanguinários, afastai-vos de mim;
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Porque eles falam de ti com maldade, [e] teus inimigos [se] exaltam em vão.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Por acaso, SENHOR, eu não odiaria aos que te odeiam? E não detestaria os que se levantam contra ti?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Eu os odeio com ódio completo; eu os considero como inimigos.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Examina-me, Deus, e conhece meu coração; prova-me, e conhece meus pensamentos.
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
E vê se em mim [há algum] mau caminho; e guia-me pelo caminho eterno.