Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
MAIN, leowa, kom kotin kadiarokada lol i, ap kotin mam ia.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Kom pil kotin mani ma i momod de uda, ap kotin mani ai lamelam ni ar kotin doo jan ia.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Ir me kotin kupura ia ni ai potopoto jili, o ni ai wonon, ap kotin mani ai tiak kan karoj.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Melel Main leowa, jota ai poto jan ni lo i, me kom jota kotin mani.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Kom kin kotin ieian ia waja karoj, o kom kin kapado lim omui po i.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Mepukat meid kapuriamui on ia, meid apwal, i jota kak dedeki.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ia waja, i pan kak ko jan mon nen ar ia? O ia waja, i pan kak piti jan jilan ar ia?
Ma i piridala nanlan, kom kotikot waja o, o ma i onop on wendi nan wajan mela, kom pil kotikot ia. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Ma i ale pan pir en umpul en katipin, ap mimieta ni kailan madau.
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Lim ar pil pan kare ia waja o, o lim ar maun pan kolekol ia.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Ma i pan inda: Rotorot en kadupwal ia di, pon ap pil pan marainla imp ai.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Pwe rotorot jo kin rotorot mo omui, o pon i kin marain dueta nin ran, rotorot kin dueta marain.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Pwe kom me kotin wiadar mudilik i, o kom kotin wia ia da nan kaped en in ai.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
I danke komui, duen kapuriamui en ai wiaui ia da, meid kapuriamui japwilim ar dodok kan, nen i pil dedeki melel mepukat.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Kokon ai kan me janjal on komui ni ai wiauier waja rir, ni ai wiauier waja lol en jappa.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Jilan ir mani ia ni ai jaikenta wiauier, o ran karoj me kokodo, ap jaikenta mia, me kileledier nan iapwilim omui puk o.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Main Kot, meid kajampwal on ia duen meakan karoj, me komui kin kupukupura!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Ma i pan wadok ir, i jota pan kak on, pwe re me toto jan pik en oror, ni ai pirida, i kin mimieta re omui.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
O Main Kot, kom jota men kamela me doo jan Kot akan; o me kin inon ion nta, en muei jan ia!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Pwe re kin lokaia jued duen komui, o japwilim omui imwintiti kan kin kanudi ni jokarepa.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
I kin kailonki, Main leowa, me kin kailonki komui, o i juedeki ar palian komui.
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
I kin kailon kin ir melel, re wialar ai imwintiti.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Main Kot, kom kotin kajaui ia, o mani duen monion i, kotin rapaki duen me i kin lamelame,
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
O kom kotin majani, ma i mi pon al jued, o kotin kalua ia pon al joutuk.
