Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Til songmeisteren; av David; ein salme. Herre, du ransakar meg og kjenner meg.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Um eg sit eller stend upp, so veit du det, du skynar min tanke langan veg.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Mi gonga og lega røyner du ut, og alle mine vegar kjenner du grant.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
For det er inkje ord på mi tunga - sjå, Herre, du kjenner det alt til fullnads.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Bak og framme held du ikring meg, og du legg di hand på meg.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Slik kunnskap er meg for underleg, han er for høg, eg kann ikkje greida honom.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Kvar skal eg fara frå din ande, og kvar skal eg fly ifrå ditt andlit?
For eg upp til himmelen, so er du der, og reidde eg seng i helheimen, sjå, der er du og. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Tek eg vengjerne til morgonroden, slo eg meg ned ved ytste havet,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
di hand vilde leida meg ogso der, og di høgre hand vilde halda meg fast.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Og sagde eg: «Myrker løyne meg, og ljoset verte natt ikringum meg, »
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
so vilde ikkje heller myrkret gjera noko myrkt for deg, og natti vilde vera ljos som dagen, myrkret vilde vera som ljoset.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For du hev skapt mine nyro, du hev verka meg i morsliv.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Eg takkar deg, av di eg er laga på øgjeleg underfull vis; underfulle er dine verk, og mi sjæl veit det so vel.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Mine bein var ikkje dulde for deg då eg vart laga i løynd, då eg med kunst vart verka djupt i jordi.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Då eg var eit foster, såg dine augo meg, og i di bok vart dei alle uppskrivne, dei dagar som vart fastsette, då ikkje ein av deim var komen.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Og kor dyre dine tankar er for meg, du Gud, kor store summarne er av deim!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Vil eg telja deim, so er dei fleire enn sand; eg vaknar, og endå er eg hjå deg.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Gud, gjev du vilde drepa den ugudlege! og de, blodfuse menner, vik burt frå meg -
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
dei som nemner deg med fulskap, brukar ditt namn til lygn - dine fiendar!
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Skulde eg ikkje, Herre, hata deim som hatar deg, og styggjast ved deim som stend deg imot?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Med det sterkaste hatet hatar eg deim, fiendar er dei for meg.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Ransaka meg, Gud, og kjenn mitt hjarta! Prøv meg og kjenn mine tankar!
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
Og sjå um eg er på veg til pinsla, og leid meg på æveleg veg!
