Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Til sangmesteren; av David; en salme. Herre, du ransaker mig og kjenner mig.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Enten jeg sitter, eller jeg står op, da vet du det; du forstår min tanke langt fra.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Min sti og mitt leie gransker du ut, og du kjenner grant alle mine veier.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
For det er ikke et ord på min tunge - se, Herre, du vet det alt sammen.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Bakfra og forfra omgir du mig, og du legger din hånd på mig.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Å forstå dette er mig for underlig, det er for høit, jeg makter det ikke.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Hvor skal jeg gå fra din Ånd, og hvor skal jeg fly fra ditt åsyn?
Farer jeg op til himmelen så er du der, og vil jeg rede mitt leie i dødsriket, se, da er du der. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Tar jeg morgenrødens vinger, og vil jeg bo ved havets ytterste grense,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
så fører også der din hånd mig, og din høire hånd holder mig fast.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Og sier jeg: Mørket skjule mig, og lyset omkring mig bli natt -
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
så gjør heller ikke mørket det for mørkt for dig, og natten lyser som dagen, mørket er som lyset.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For du har skapt mine nyrer, du virket mig i min mors liv.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Jeg priser dig fordi jeg er virket på forferdelig underfull vis; underfulle er dine gjerninger, og min sjel kjenner det såre vel.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Mine ben var ikke skjult for dig da jeg blev virket i lønndom, da jeg blev kunstig virket i jordens dyp.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Da jeg bare var foster, så dine øine mig, og i din bok blev de alle opskrevet de dager som blev fastsatt da ikke en av dem var kommet.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Hvor vektige dine tanker er for mig, Gud, hvor store deres summer!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Vil jeg telle dem, så er de flere enn sand; jeg våkner op, og jeg er ennu hos dig.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Gud, gid du vilde drepe den ugudelige, og I blodtørstige menn, vik fra mig -
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
de som nevner ditt navn til å fremme onde råd, som bruker det til løgn, dine fiender!
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Skulde jeg ikke hate dem som hater dig, Herre, og avsky dem som reiser sig imot dig?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Jeg hater dem med et fullkomment hat; de er mine fiender.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Ransak mig, Gud, og kjenn mitt hjerte! Prøv mig og kjenn mine mangehånde tanker,
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
og se om jeg er på fortapelsens vei, og led mig på evighetens vei!
