Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Psalmus David, in finem. Domine probasti me, et cognovisti me:
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
tu cognovisti sessionem meam, et resurrectionem meam.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Intellexisti cogitationes meas de longe: semitam meam, et funiculum meum investigasti.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Et omnes vias meas praevidisti: quia non est sermo in lingua mea.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Ecce Domine tu cognovisti omnia novissima, et antiqua: tu formasti me, et posuisti super me manum tuam.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Mirabilis facta est scientia tua ex me: confortata est, et non potero ad eam.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Quo ibo a spiritu tuo? et quo a facie tua fugiam?
Si ascendero in caelum, tu illic es: si descendero in infernum, ades. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Si sumpsero pennas meas diluculo, et habitavero in extremis maris:
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Etenim illuc manus tua deducet me: et tenebit me dextera tua.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Et dixi: Forsitan tenebrae conculcabunt me: et nox illuminatio mea in deliciis meis.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Quia tenebrae non obscurabuntur a te, et nox sicut dies illuminabitur: sicut tenebrae eius, ita et lumen eius.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Quia tu possedisti renes meos: suscepisti me de utero matris meae.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Confitebor tibi quia terribiliter magnificatus es: mirabilia opera tua, et anima mea cognoscet nimis.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Non est occultatum os meum a te, quod fecisti in occulto: et substantia mea in inferioribus terrae.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Imperfectum meum viderunt oculi tui, et in libro tuo omnes scribentur: dies formabuntur, et nemo in eis.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Mihi autem nimis honorificati sunt amici tui, Deus: nimis confortatus est principatus eorum.
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Dinumerabo eos, et super arenam multiplicabuntur: exurrexi, et adhuc sum tecum.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Si occideris Deus peccatores: viri sanguinum declinate a me:
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Quia dicitis in cogitatione: accipient in vanitate civitates suas.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Nonne qui oderunt te Domine, oderam: et super inimicos tuos tabescebam?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Perfecto odio oderam illos: et inimici facti sunt mihi.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Proba me Deus, et scito cor meum: interroga me, et cognosce semitas meas.
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
Et vide, si via iniquitatis in me est: et deduc me in via aeterna.
