Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
A karmesternek. Zsoltár Dávidtól. Örökkévaló, átkutattál engem és megismertél.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Te ismered ültemet és keltemet, érted gondolatomat messziről.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Jártamat és fektemet meghánytad, s mind az útjaimat kitapasztaltad,
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
mert nincs szó nyelvemen; immár Örökkévaló, ismered azt egészen.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Hátul és elől körülzártál engem és reám tetted kezedet.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Csodálatos nekem a megismerése, túlmagas, nem birom meg.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Hová menjek szellemedtől, s hová szökjem színed elől?
Ha felszállok az égbe, te ott vagy, s ha ágyat terítenék az alvilágban, ímhol vagy. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Venném hajnalnak szárnyait, laknám tengernek végén:
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
ott is kezed vezet engem, és megragad a te jobbod.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Ha mondom: bizony, sötétség borit el engem és éjjellé válik a világosság körülöttem:
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
a sötétség sem sötét neked, s az éjjel világít mint a nappal, akár sötétség akár világosság!
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Mert te szerzetted veséimet, szöttél engem anyám testében.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Magasztallak azért, hogy félelmetesen csodás lettem; csodásak a műveid és lelkem tudja nagyon.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Nem volt rejtve előtted csontozatom, a hogy alkottattam titokban, himeztettem földnek aljaiban.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Idomtalan testemet látták szemeid; a könyvedben mind be vannak irva-e a napok, melyek alkotandók, midőn egy sem volt még közülök.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Nekem pedig mi drágák a gondolataid, oh Isten, mi tetemesek az összegeik!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Megolvasnám – számosabbak a fövenynél; fölébredek és még veled vagyok.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Vajha megölnéd, oh Isten, a gonoszt! És vérontás emberei ti, távozzatok tölem!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Kik téged megemlítenek fondorlatnál, hamisan ejtették ki nevedet ellenségeid.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Nemde gyűlölőidet, oh Örökkévaló, gyülölöm és az ellened támadóktól elundorodom.
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Teljes gyűlölettel gyűlölöm őket, ellenségeimmé lettek nekem!
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Kutass át engem, Isten s ismerd meg szivemet; vizsgálj meg, s ismerd meg tépelődésemet!
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
S lásd, van-e bennem bosszantásnak útja, s vezess engem az örök útra!
