< Псалми 139 >

1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Au maître-chantre. — Psaume de David. Éternel, tu m'as sondé, et tu m'as connu.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Tu sais quand je m'assieds et quand je me lève; Tu découvres de loin ma pensée.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Tu m'observes, soit que je marche, soit que je me couche; Tu as une parfaite connaissance de toutes mes actions.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Même avant que la parole soit sur ma langue, Déjà, ô Éternel, tu la connais tout entière.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Tu es à mes côtés, et par derrière et par devant; Tu poses ta main sur moi.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Une telle science est trop merveilleuse pour moi. Trop élevée pour que je puisse y atteindre!
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Où irais-je loin de ton Esprit, Où fuirais-je loin de ta face?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
Si je monte aux cieux, tu y es; Si je me couche dans le Sépulcre, t'y voilà! (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Si je prenais les ailes de l'aurore. Et si j'allais demeurer à l'extrémité de la mer,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Là même, ta main me conduirait. Ta main droite me saisirait!
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Si je dis: «Seules les ténèbres pourront me cacher.» — Alors, la nuit même devient lumière autour de moi.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Pour toi les ténèbres ne sont pas obscures: La nuit resplendit comme le jour, Et les ténèbres comme la lumière!
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Car c'est toi qui as formé mes reins, Qui m'as tissé dans le sein de ma mère.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Je te loue de ce que tu as fait de mon corps Une oeuvre si étonnante et si merveilleuse. Oui, tes oeuvres sont merveilleuses, Et mon âme ne se lasse pas de le reconnaître.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
La structure de mon corps n'était pas ignorée de toi, Lorsque j'étais formé dans le secret, Et tissé comme dans des entrailles souterraines,
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Tes yeux m'ont vu, lorsque je n'étais qu'un peloton. Et sur ton livre étaient inscrits Tous les jours qui m'étaient réservés, Avant qu'un seul de ces jours existât.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Que tes pensées me sont précieuses, ô Dieu, Et combien leur nombre est immense!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Pourrais-je les compter? Elles sont plus nombreuses que les grains de sable! Quand je me réveille, elles occupent encore mon esprit.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Dieu, ne feras-tu pas mourir le méchant? Hommes de sang, éloignez-vous de moi!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Ils se servent de ton nom pour mal faire; Tes ennemis l'invoquent pour mentir.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Éternel, comment ne haïrais-je pas ceux qui te haïssent, Et n'aurais-je pas en horreur ceux qui s'élèvent contre toi?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Je les hais d'une parfaite haine; Je les tiens pour mes ennemis.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Sonde-moi, ô Dieu fort, et connais mon coeur; Éprouve-moi, et connais mes pensées.
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
Regarde si je suis sur une voie funeste. Et conduis-moi dans la voie de l'éternité!

< Псалми 139 >