< Псалми 139 >
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
Veisuunjohtajalle; Daavidin virsi. Herra, sinä tutkit minua ja tunnet minut.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Istunpa minä tahi nousen, sinä sen tiedät; sinä ymmärrät minun ajatukseni kaukaa.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Käynpä tahi makaan, sinä sen havaitset, ja kaikki minun tieni ovat sinulle tutut.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Sillä, katso, ei ole sanaa minun kielelläni, jota sinä, Herra, et täysin tunne.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Sinä olet saartanut minut edestä ja takaa ja laskenut kätesi minun päälleni.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Senkaltainen tieto on minulle ylen ihmeellinen, ylen korkea käsittääkseni sen.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Minne minä voisin mennä, kussa ei sinun Henkesi olisi, minne paeta sinun kasvojesi edestä?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol )
Jos minä taivaaseen nousisin, niin sinä olet siellä; jos minä tuonelaan vuoteeni tekisin, niin katso, sinä olet siellä. (Sheol )
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Jos minä kohoaisin aamuruskon siivillä ja asettuisin asumaan meren ääriin,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
sielläkin sinun kätesi minua taluttaisi, sinun oikea kätesi tarttuisi minuun.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Ja jos minä sanoisin: "Peittäköön minut pimeys, ja valkeus minun ympärilläni tulkoon yöksi",
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
niin ei pimeyskään olisi sinulle pimeä: yö valaisisi niinkuin päivä, pimeys olisi niinkuin valkeus.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Sillä sinä olet luonut minun munaskuuni, sinä kudoit minut kokoon äitini kohdussa.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Minä kiitän sinua siitä, että olen tehty ylen ihmeellisesti; ihmeelliset ovat sinun tekosi, sen minun sieluni kyllä tietää.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Minun luuni eivät olleet sinulta salatut, kun minut salassa valmistettiin, kun minut taiten tehtiin maan syvyyksissä.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Sinun silmäsi näkivät minut jo idussani. Minun päiväni olivat määrätyt ja kirjoitetut kaikki sinun kirjaasi, ennenkuin ainoakaan niistä oli tullut.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
Mutta kuinka kalliit ovat minulle sinun ajatuksesi, Jumala, kuinka suuri on niitten luku!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Jos minä tahtoisin ne lukea, olisi niitä enemmän kuin hiekan jyväsiä. -Minä herään ja olen vielä sinun tykönäsi.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Jumala, jospa sinä surmaisit jumalattomat! Ja te murhamiehet, väistykää minusta pois!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Sillä he puhuvat sinusta petollisesti ja lausuvat turhaan sinun nimesi-nuo sinun vihollisesi.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Herra, enkö minä vihaisi niitä, jotka sinua vihaavat, enkö inhoaisi niitä, jotka sinua vastustavat?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Kaikella vihalla minä heitä vihaan, he ovat minun omia vihollisiani.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Tutki minua, Jumala, ja tunne minun sydämeni, koettele minua ja tunne minun ajatukseni.
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
Ja katso: jos minun tieni on vaivaan vievä, niin johdata minut iankaikkiselle tielle.