Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
David ƒe ha na hɛnɔ la. O! Yehowa, èdzro menye, eye nènyam.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Ènya nye anyinɔnɔ kple nye tsitretsitsi, eye nènya nye susuwo tso adzɔge ke.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Ènya nye godoɣi kple nye anyimlɔɣi, ale nènya nye mɔwo katã nyuie.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
O! Yehowa, hafi nya aɖe nava nye aɖe dzi la, ènya nya la katã xoxo.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Ètsɔm ɖe tome, le megbe kple ŋgɔ siaa, eye nèɖo wò asi dzinye.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Nunya sia wɔ nuku nam akpa, nyemate ŋu aɖo afi ma o, elabena ekɔkɔ nam akpa.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Afi ka madzo le wò Gbɔgbɔ la gbɔ ayi? Afi ka masi atso wò ŋkume ayi?
Ne meyi dziƒo la, èle afi ma, ne meɖo nye mlɔƒe ɖe gogloƒewo hã la, èle afi ma. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
Ne medzo yi yame le fɔŋli ƒe aʋalawo dzi, ne meyi ɖanɔ atsiaƒu ƒe mlɔenu ke hã la,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
wò asi akplɔm, eye wò nuɖusi além ɖe asi sesĩe.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
Ne megblɔ be, “Vavã, viviti la ana maɣla, eye kekeli azu zã aƒo xlãm” la,
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
viviti la gɔ̃ hã mado blukɔ na wò o, zã aklẽ na wò abe ŋkeke ene, elabena viviti le na wò abe kekeli ene.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
Elabena wòe wɔ nye ememe ke; eye nèlém ƒo ƒu ɖe danye ƒe dɔ me.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
Mekafu wò, elabena èwɔm ŋɔdzitɔe kple nukutɔe. Wò dɔwɔwɔwo nye nukunu, menya esia nyuie.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
Nye ameti blibo la, mele ɣaɣla ɖe wò o, esi nèwɔm le ɣaɣlaƒe. Esi wolɔ̃m ɖe wo nɔewo me le anyigba ƒe gogloƒe la,
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
wò ŋkuwo kpɔ ale si menye ʋukɔe. Ŋkeke siwo katã woɖo nam la, woŋlɔ wo ɖe wò agbalẽ me hafi ŋkeke gbãtɔ dze egɔme.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
O! Mawu, wò susuwo xɔ asi nam ŋutɔ! Wò susuwo sɔ gbɔ loo!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Ne mebe maxlẽ wo la, woasɔ gbɔ wu ke. Ne menyɔ tso alɔ̃ me la, megale gbɔwò ko.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
O! Mawu, negbe ɖe nàtsrɔ̃ ame vɔ̃ɖiwo hafi! Mite ɖa le gbɔnye, mi hlɔ̃dolawo!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Woƒoa nu tso ŋutiwò kple susu baɖa, wò futɔwo wɔa wò ŋkɔ ŋu dɔ yakayaka.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
O! Yehowa, ɖe nyemelé fu ame siwo lé fu wò, eye menyɔ ŋu ame siwo tso ɖe ŋuwò oa?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Fuléle koe le asinye na wo, eye mebu wo nye ketɔwoe.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Dzro menye, o Mawu, eye nànya nye dzi; dom kpɔ, eye nànya nye susu si tsi dzodzodzoe.
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
Kpɔe ɖa be mɔtatra aɖe le menye hã, eye nàkplɔm to mɔ mavɔtɔ la dzi.
