Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
To the chief Musician, A Psalm of David. O LORD, thou hast searched me, and known me.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Thou knowest my downsitting and my uprising, thou understandest my thought afar off.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Thou dost scrutinize my path and my lying down, and art acquainted with all my ways.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
For there is not a word on my tongue, but, lo, O LORD, thou knowest it altogether.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Thou hast beset me behind and before, and laid thy hand upon me.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Such knowledge is too wonderful for me; it is high, I cannot attain to it.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Where shall I go from thy spirit? or where shall I flee from thy presence?
If I ascend into heaven, thou art there: if I make my bed in hell, behold, thou art there. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
If I take the wings of the morning, and dwell in the uttermost parts of the sea;
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Even there shall thy hand lead me, and thy right hand shall hold me.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
If I say, Surely the darkness shall cover me; even the night shall be light about me.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Yea, the darkness hideth not from thee; but the night shineth as the day: the darkness and the light are both alike to thee.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For thou hast possessed my reins: thou hast covered me in my mother’s womb.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
I will praise thee; for I am fearfully and wonderfully made: marvellous are thy works; and that my soul well knoweth
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
My substance was not hid from thee, when I was made in secret, and skilfully formed in the lowest parts of the earth.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Thy eyes saw my substance, not yet formed; and in thy book all my members were written, which in continuance were fashioned, when as yet there was none of them.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
How precious also are thy thoughts to me, O God! how great is the sum of them!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
If I should count them, they are more in number than the sand: when I awake, I am still with thee.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Surely thou wilt slay the wicked, O God: depart from me therefore, ye bloody men.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
For they speak against thee wickedly, and thy enemies take thy name in vain.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Do not I hate them, O LORD, that hate thee? and am not I grieved with those that rise up against thee?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
I hate them with perfect hatred: I count them my enemies.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Search me, O God, and know my heart: try me, and know my thoughts:
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
And see if there is any wicked way in me, and lead me in the way everlasting.
