Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
To the Chief Musician, David’s. A Melody. O Yahweh! thou hast searched me, and observed:
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Thou, hast observed my downsitting and mine uprising, Thou hast given heed to my desire, from afar:
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
My path and my couch, hast thou examined, and, all my ways, thou well knowest.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
Surely there hath not been a word on my tongue, [but] behold! O Yahweh, thou hast observed it on every side.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Behind and before, hast thou shut me in, and hast laid upon me thy hand: —
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Knowledge, too wonderful, for me! high, I cannot attain to it!
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Whither can I go from thy spirit? or whither, from thy face, can I flee?
If I ascend the heavens, there, thou art! If I spread out hades as my couch, behold thee! (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
If I mount the wings of the dawn, settle down in the region beyond the sea,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Even there, thy hand shall lead me, and thy right hand shall hold me.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
If I say, Surely, darkness, shall cover me! then, night, is light about me.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Even darkness, will not conceal from thee, —but, night, like day, will shine, So is the darkness, as the light!
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For, thou, didst possess thyself of my reins, thou didst weave me together in the womb of my mother.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
I thank thee, in that fearfully was my being distinguished, Wonderful are thy works, and, mine own soul, is observing [them] intently!
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
My substance was not hid from thee, —when I was made in secret, when I was skilfully figured in the lower parts of the earth.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Mine unfinished substance, thine eyes beheld, and, in thy book, all the parts thereof were written, —the days they should be fashioned! while yet there was not one among them.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
To me, then, how precious have thy desires become, O GOD! How numerous, the heads of them!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
I would recount them! Beyond the sands, they multiply, I rouse myself—and am still with thee.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Wilt thou not, O GOD, slay the lawless one? Therefore, ye men of bloodshed, depart from me!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
For they speak of thee wickedly, Thy foes lift up [their hand] unto falsehood.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Do I not hate, them who hate thee, O Yahweh? And loathe, them who rise up against thee?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
With completeness of hatred, I hate them, As enemies, have they become to me.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Search me, O GOD, and observe my heart, Try me, and observe my cares;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
And see if there be any idol-way in me, and lead me in a way age-abiding.
