Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
For the leader. Of David, a psalm. O Lord, you search and know me;
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
when I sit, when I rise you know it, you perceive my thoughts from afar.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
When I walk, when I lie you sift it, familiar with all my ways.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
There is not a word on my tongue, but see! Lord, you know it all.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Behind and before you beset me, upon me you lay your hand.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
It’s too wonderful for me to know too lofty I cannot attain it.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Whither shall I go from your spirit? Or whither shall I flee from your face?
If I climb up to heaven, you are there: or make Sheol my bed, you are there. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
If I lift up the wings of the morning and fly to the end of the sea,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
there also your hand would grasp me, and your right hand take hold of me.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
If I say, ‘Let the darkness cover me, and night be the light about me,’
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
The dark is not dark for you, but night is as light as the day.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For you did put me together; in my mother’s womb you did weave me.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
I give you praise for my fashioning so full of awe, so wonderful. Your works are wonderful. You knew me right well;
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
my bones were not hidden from you, when I was made in secret, and woven in the depths of the earth.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Your eyes saw all my days: they stood on your book every one written down, before they were fashioned, while none of them yet was mine.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
But how far, O God, beyond measure are your thoughts! How mighty their sum!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Should I count, they are more than the sand. When I wake, I am still with you.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Will you slay the wicked, O God? And remove from me the bloodthirsty,
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
who maliciously defy you and take your name in vain.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Do I not hate those who hate you, Lord? Do I not loathe those who resist you?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
With perfect hatred I hate them, I count them my enemies.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Search me, O God, know my heart: test me, and know my thoughts,
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
and see if guile be in me; and lead me in the way everlasting.
