Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
“For the leader of the music. A psalm of David.” O LORD! thou hast searched me and known me!
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Thou knowest my sitting-down and my rising-up; Thou understandest my thoughts from afar!
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
Thou seest my path and my lying-down, And art acquainted with all my ways!
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
For before the word is upon my tongue, Behold, O LORD! thou knowest it altogether!
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Thou besettest me behind and before, And layest thine hand upon me!
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Such knowledge is too wonderful for me; It is high, I cannot attain to it!
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Whither shall I go from thy spirit, And whither shall I flee from thy presence?
If I ascend into heaven, thou art there! If I make my bed in the underworld, behold, thou art there! (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
If I take the wings of the morning, And dwell in the remotest parts of the sea,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Even there shall thy hand lead me, And thy right hand shall hold me!
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
If I say, “Surely the darkness shall cover me;” Even the night shall be light about me.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Yea, the darkness hideth not from thee, But the night shineth as the day; The darkness and the light are both alike to thee!
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For thou didst form my reins; Thou didst weave me in my mother's womb.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
I will praise thee; for I am fearfully and wonderfully made; Marvellous are thy works, And this my soul knoweth full well!
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
My frame was not hidden from thee, When I was made in secret. When I was curiously wrought in the lower parts of the earth.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Thine eyes did see my substance, while yet unformed, And in thy book was every thing written; My days were appointed before one of them existed.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
How precious to me are thy thoughts, O God! How great is the sum of them!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
If I should count them, they would outnumber the sand: When I awake, I am still with thee!
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
O that thou wouldst slay the wicked, O God! Ye men of blood, depart from me!
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
For they speak against thee wickedly; Thine enemies utter thy name for falsehood.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Do I not hate them that hate thee, O LORD? Do I not abhor them that rise up against thee?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
Yea, I hate them with perfect hatred; I count them mine enemies.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Search me, O God! and know my heart; Try me, and know my thoughts;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
And see if the way of trouble be within me, And lead me in the way everlasting!
