Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
“To the chief musician, by David, a psalm.” O Lord! thou hast searched me through, and thou knowest [me].
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
Thou indeed knowest my sitting down and my rising up, thou understandest my thinking while yet afar off.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
My walking and my lying down hast thou limited, and with all my ways art thou acquainted.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
For, while there is not a word on my tongue, lo, thou, O Lord, knowest it entirely.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
Behind and before hast thou hedged me in, and thou placest upon me thy hand.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Too wonderful is such knowledge for me: it is too exalted, I cannot attain unto it.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Whither shall I go from thy spirit? or whither shall I flee away from thy presence?
If I should ascend into heaven, thou art there; and if I should make my bed in the nether world, behold, thou art there. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
If I should lift up the wings of the morning-dawn, if I should dwell in the uttermost parts of the sea:
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Even there would thy hand lead me, and thy right hand would seize hold of me.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
If I said, Surely darkness shall enshroud me, and into night [be turned] the light about me:
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Yet even darkness can obscure nothing from thee; but the night will shine like the day; both the darkness and the light are alike [to thee].
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For thou possessest my reins: thou hast covered me in my mother's womb.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
I will thank thee therefore, that I am [so] fearfully [and] wonderfully made: wonderful are thy works; and that my soul knoweth right well.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
My being was not concealed from thee, when I was made in secret, when I was [so to say] embroidered in the lowest parts of the earth.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
My undeveloped substance did thy eyes see; and in thy book were all of them written down—the days which have been formed, while yet not one of them was here.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
And how precious are unto me thy thoughts, O God! how mightily great is their sum!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
Should I count them, they would be more numerous than the sand: I awake, and I am still with thee.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
If thou wouldst but slay the wicked, O God! and ye men of blood, depart from me.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
Who speak of thee for a wicked end, thy enemies, that bear [thy name] for a vain purpose.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Behold, those that hate thee I ever hate, O Lord; and for those that rise up against thee do I feel loathing.
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
With the utmost hatred do I hate them: enemies are they become unto me.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Search me through, O God, and know my heart; probe me, and know my thoughts:
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
And see if there be a way of perverseness in me, and lead me on the way of eternity.
