Псалми 139
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
O lord, you have searched me, and known me.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
You know my sitting down and my rising up, you understand my thought afar off.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
You compass my path and my lying down, and are acquainted with all my ways.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
For there is not a word in my tongue, but, see, O LORD, you know it altogether.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
You have beset me behind and before, and laid your hand on me.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
Such knowledge is too wonderful for me; it is high, I cannot attain to it.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Where shall I go from your spirit? or where shall I flee from your presence?
If I ascend up into heaven, you are there: if I make my bed in hell, behold, you are there. (Sheol h7585)
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
If I take the wings of the morning, and dwell in the uttermost parts of the sea;
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
Even there shall your hand lead me, and your right hand shall hold me.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
If I say, Surely the darkness shall cover me; even the night shall be light about me.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
Yes, the darkness hides not from you; but the night shines as the day: the darkness and the light are both alike to you.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For you have possessed my reins: you have covered me in my mother’s womb.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
I will praise you; for I am fearfully and wonderfully made: marvelous are your works; and that my soul knows right well.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
My substance was not hid from you, when I was made in secret, and curiously worked in the lowest parts of the earth.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Your eyes did see my substance, yet being imperfect; and in your book all my members were written, which in continuance were fashioned, when as yet there was none of them.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
How precious also are your thoughts to me, O God! how great is the sum of them!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
If I should count them, they are more in number than the sand: when I awake, I am still with you.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Surely you will slay the wicked, O God: depart from me therefore, you bloody men.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
For they speak against you wickedly, and your enemies take your name in vain.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Do not I hate them, O LORD, that hate you? and am not I grieved with those that rise up against you?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
I hate them with perfect hatred: I count them my enemies.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Search me, O God, and know my heart: try me, and know my thoughts:
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
And see if there be any wicked way in me, and lead me in the way everlasting.
