< Псалми 139 >
1 За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
For the end, a Psalm of David. O Lord, you have proved me, and known me.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
You know my down-sitting and mine up-rising: you understand my thoughts long before.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
You have traced my path and my bed, and have foreseen all my ways.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
For there is no unrighteous word in my tongue: behold, O Lord, you have known all things,
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
the last and the first: you have fashioned me, and laid your hand upon me.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
The knowledge of you is too wonderful for me; it is very difficult, I can’t [attain] to it.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Whither shall I go from your Spirit? and whither shall I flee from my presence?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol )
If I should go up to heaven, you are there: if I should go down to hell, you are present. (Sheol )
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
If I should spread my wings [to fly] straight forward, and sojourn at the extremity of the sea, [it would be vain],
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
for even there your hand would guide me, and your right hand would hold me.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
When I said, Surely the darkness will cover me; even the night [was] light in my luxury.
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
For darkness will not be darkness with you; but night will be light as day: as its darkness, so shall its light [be to you].
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
For you, O Lord, have possessed my reins; you have helped me from my mother's womb.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
I will give you thanks; for you are fearfully wondrous; wondrous are your works; and my soul knows [it] well.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
My bones, which you made in secret were not hidden from you, nor my substance, in the lowest parts of the earth.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
Your eyes saw my unwrought [substance], and all [men] shall be written in your book; they shall be formed by day, though [there should for a time] be no one amongst them.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
But your friends, O God, have been greatly honoured by me; their rule has been greatly strengthened.
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
I will number them, and they shall be multiplied beyond the sand; I awake, and am still with you.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
Oh that you would kill the wicked, O God; depart from me, you men of blood.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
For you will say concerning [their] thought, [that] they shall take your cities in vain.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
Have I not hated them, O Lord, that hate you? and wasted away because of your enemies?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
I have hated them with perfect hatred; they were counted my enemies.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
Prove me, O God, and know my heart; examine me, and know my paths;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
and see if [there is any] way of iniquity in me, and lead me in an everlasting way.