Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Va muenda minlangu minneni mi Babiloni; tuvuanda ayi tudila bu tutebukila Sioni moyo.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Kuna tudengidika zingitala zieto mu minti.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Bila kuna, batu bobo batukanga mu kivika batulomba tuyimbila minkunga; minyamisi mieto mituyuvula minkunga mi khini; batuba: “lutuyimbidila nkunga wumosi mu minkunga mi Sioni.”

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

A buevi tulenda yimbidila minkunga mi Yave mu ntoto wu kinzenza e?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Enati ndizimbikini, a Yelusalemi; bika koko kuama ku lubakala kuzimbakana zitsembo ziandi.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Bika ludimi luama lunama mu mianzi mi munu ama enati ndikadi kutebukila moyo, enati ndikadi ba mayindu mu Yelusalemi, khini ama yoyo yilutidi zangama.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Tebuka moyo, a Yave, momo basi Edomi bavanga mu lumbu kibua Yelusalemi, Bayamikina: “lutiolumuna, lutiolumuna nate muna zifundasio ziandi.”

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

A muana ndumba wu Babiloni, ngeyo wukubuku mu bungu; khini kuidi mutu wowo wukuvutudila mambu momo wutuvangila.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Khini kuidi mutu wumbuila bana baku batsombi ayi wela kuba banda va matadi.