Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Vid de älfver i Babel såte vi och grete, då vi på Zion tänkte.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Våra harpor hängde vi på pilträ, som der äro.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Ty der bådo de oss sjunga, som oss fångna höllo, och i vår gråt glade vara: Sjunger oss ena af Zions Visor.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Huru skulle vi sjunga Herrans viso i främmande land?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Om jag förgäter dig, Jerusalem, så varde min högra hand förgäten.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Min tunga låde vid min gom, om jag icke tänker uppå dig; om jag icke låter Jerusalem min högsta glädje vara.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Herre, mins uppå Edoms barn, på Jerusalems dag; de der säga: Slår ned, slår ned i grund.

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Du förstörda dotter Babel, säll är den dig vedergäller, såsom du oss gjort hafver.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Säll är den, som dina unga barn tager, och slår dem emot stenen.