Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

На реках Вавилонских, тамо седохом и плакахом, внегда помянути нам Сиона:

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

на вербиих посреде его обесихом органы нашя.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Яко тамо вопросиша ны пленшии нас о словесех песней, и ведшии нас о пении: воспойте нам от песней Сионских.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Како воспоем песнь Господню на земли чуждей?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Аще забуду тебе, Иерусалиме, забвена буди десница моя.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Прильпни язык мой гортани моему, аще не помяну тебе, аще не предложу Иерусалима, яко в начале веселия моего.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Помяни, Господи, сыны Едомския в день Иерусалимль глаголющыя: истощайте, истощайте до оснований его.

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Дщи Вавилоня окаянная, блажен, иже воздаст тебе воздаяние твое, еже воздала еси нам:

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

блажен, иже имет и разбиет младенцы твоя о камень.