Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

KIT momoder ni kailan pilap en Papel o janejan, ni ni tamanda Jion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Kit lanadar at arp akan nin tuka kan, me mi waja o.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Pwe me jali kit edi inda, jen kaul, o jen pereperen ni at mamaiei: Komail wiai on kit kaul apot duen Jion.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Iaduen at pan kak wiada kaul nil leowa nan jap en men wai?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Ma i pan monoke uk ala Ierujalem, pa i pali maun ap pil pun monokinokla.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Lo i pan paj on pan natanat ai, ma i jolar pan taman uk adar, ma i jolar pan peren kida Ierujalem mon meakaroj.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Main leowa, kom kotin tamanda en men Edom ar lokolokaia ni ran apwal en lerujalem Kawela, kawela lao Iel on nan pwel!

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Toun Papel, morjued koe, re meid pai, me pan wiai on uk duen me koe wiadar!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Meid pai ir, me pan koledi noum jeri pwelel o kajuk pajan nin takai!