Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Ved Babylons elver, der satt vi og gråt når vi kom Sion i hu.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

På vidjene der hengte vi våre harper;

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

for der krevde våre fangevoktere sanger av oss, våre plagere at vi skulde være glade: Syng for oss av Sions sanger!

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Hvorledes skulde vi synge Herrens sang på fremmed jord?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Glemmer jeg dig, Jerusalem, da glemme mig min høire hånd!

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Min tunge henge fast ved min gane om jeg ikke kommer dig i hu, om jeg ikke setter Jerusalem over min høieste glede!

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Kom Jerusalems dag i hu, Herre, så du straffer Edoms barn, dem som sa: Riv ned, riv ned, like til grunnen i den!

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Babels datter, du ødelagte! Lykksalig er den som gir dig gjengjeld for den gjerning du gjorde mot oss.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Lykksalig er den som griper og knuser dine spede barn imot klippen.