Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

David Hieremiae super flumina Babylonis illic sedimus et flevimus cum recordaremur Sion

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

in salicibus in medio eius suspendimus organa nostra

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

quia illic interrogaverunt nos qui captivos duxerunt nos verba cantionum et qui abduxerunt nos hymnum cantate nobis de canticis Sion

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

quomodo cantabimus canticum Domini in terra aliena

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

si oblitus fuero tui Hierusalem oblivioni detur dextera mea

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

adhereat lingua mea faucibus meis si non meminero tui si non praeposuero Hierusalem in principio laetitiae meae

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

memor esto Domine filiorum Edom diem Hierusalem qui dicunt exinanite exinanite usque ad fundamentum in ea

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

filia Babylonis misera beatus qui retribuet tibi retributionem tuam quam retribuisti nobis

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

beatus qui tenebit et adlidet parvulos tuos ad petram