Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Là presso i fiumi di Babilonia, sedevamo ed anche piangevamo ricordandoci di Sion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Ai salici delle sponde avevamo appese le nostre cetre.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Poiché là quelli che ci avevan menati in cattività ci chiedevano dei canti, quelli che ci predavano, delle canzoni d’allegrezza, dicendo: Cantateci delle canzoni di Sion!

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Come potremmo noi cantare le canzoni dell’Eterno in terra straniera?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Se io ti dimentico, o Gerusalemme, dimentichi la mia destra le sue funzioni,

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

resti la mia lingua attaccata al palato se io non mi ricordo di te, se non metto Gerusalemme al disopra d’ogni mia allegrezza.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Ricordati, o Eterno, dei figliuoli di Edom, che nel giorno di Gerusalemme dicevano: Spianatela, spianatela, fin dalle fondamenta!

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

O figliuola di Babilonia, che devi esser distrutta, beati chi ti darà la retribuzione del male che ci hai fatto!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Beato chi piglierà i tuoi piccoli bambini e li sbatterà contro la roccia!