Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

An den Flüssen Babels da saßen wir; wir weinten auch, wenn wir Zions gedachten.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

An die Weiden in seiner Mitte hingen wir unsere Harfen.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Da baten uns, die uns gefangen hielten, um die Worte eines Liedes, die so uns quälten, um Fröhlichkeit: Singt uns von dem Liede Zions.

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Wie sollten wir das Lied Jehovahs singen auf dem Boden des Auslandes.

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

So ich deiner vergäße, Jerusalem, so soll vergessen meine Rechte.

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

So soll kleben meine Zunge an meinem Gaumen, so ich dein nicht gedenke, so ich nicht erhebe Jerusalem über das Höchste meiner Fröhlichkeit.

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Gedenke Du, Jehovah, der Söhne Edoms am Tag Jerusalems, da sie sprachen: Entblößt, entblößt sie bis auf die Gründe darin!

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Tochter Babels, der verheerten, selig der dir entrichtet nach der Erwiderung, die du uns erwidert hast.

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Selig der, der deine Kindlein ergreift und sie zerschmettert an der Felsenklippe.