Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

An den Flüssen Babels, da saßen wir und weinten, indem wir Zions gedachten.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

An die Weiden in ihr hängten wir unsere Lauten.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Denn die uns gefangen weggeführt hatten, forderten daselbst von uns die Worte eines Liedes, und die uns wehklagen machten, Freude: “Singet uns eines von Zions Liedern!”

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Wie sollten wir ein Lied Jehovas singen auf fremder Erde?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Wenn ich dein vergesse, Jerusalem, so vergesse meine Rechte!

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Es klebe meine Zunge an meinem Gaumen, wenn ich deiner nicht gedenke, wenn ich Jerusalem nicht erhebe über die höchste meiner Freuden!

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Gedenke, Jehova, den Kindern Edom den Tag Jerusalems, die da sprachen: Entblößet, entblößet sie bis auf ihre Grundfeste!

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Tochter Babel, du Verwüstete! Glückselig, der dir dasselbe vergilt, was du uns getan hast!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Glückselig, der deine Kindlein ergreift und sie hinschmettert an den Felsen!