Псалми 137
1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
Sur les fleuves de Babylone, là nous nous sommes assis, et nous avons pleuré, comme nous nous souvenions de Sion.
2 На върбите всред него Окачихме арфите си.
Aux saules, au milieu d’elle, nous avons suspendu nos instruments.
3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.
Parce que là ceux qui nous avaient emmenés captifs, nous demandèrent les paroles de nos chants;
4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?
Comment chanterons-nous un cantique du Seigneur dans une terre étrangère?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!
Si je t’oublie, Jérusalem, que ma main droite soit livrée à l’oubli.
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
Que ma langue s’attache à mon gosier, si je ne me souviens pas de toi,
7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!
Souvenez-vous, Seigneur, des fils d’Edom au jour de Jérusalem,
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
Fille malheureuse de Babylone, bienheureux celui qui te rendra la rétribution de ce que tu nous a fait!
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
Bienheureux celui qui saisira et brisera tes petits enfants contre la pierre!
