Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Sur les bords des fleuves de Babylone Nous étions assis et nous pleurions, En nous souvenant de Sion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Nous avions suspendu nos harpes Aux saules du rivage.

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

Là, ceux qui nous avaient emmenés captifs Nous demandaient des cantiques, Et nos oppresseurs nous demandaient des chants joyeux: «Chantez-nous, disaient-ils, un cantique de Sion!»

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Comment chanterions-nous les cantiques de l'Éternel, Sur la terre étrangère?

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Si je t'oublie, Jérusalem, Que ma main droite soit frappée d'impuissance!

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Que ma langue s'attache à mon palais, Si je ne me souviens de toi. Si je ne mets pas Jérusalem Au-dessus de toutes mes joies!

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Souviens-toi, ô Éternel, des fils d'Édom, Qui, le jour de la prise de Jérusalem, S'écriaient: «Rasez, rasez Jusqu'à ses fondements!»

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Fille de Babylone, vouée à la destruction, Heureux celui qui te rendra Le mal que tu nous as fait!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Heureux celui qui saisira tes enfants. Et les écrasera contre le rocher!