Псалми 137

1 При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Sur les bords des fleuves de Babel nous étions assis, et nous pleurions en pensant à Sion.

2 На върбите всред него Окачихме арфите си.

Aux saules de la contrée nous suspendîmes nos harpes;

3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

car là nos vainqueurs nous demandaient des chants, et nos oppresseurs, de joyeux, cantiques: « Chantez-nous [disaient-ils] des hymnes de Sion! »

4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Comment chanter les hymnes de l'Éternel sur une terre étrangère?…

5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

Si je t'oublie, Jérusalem, que ma droite m'oublie!

6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Que ma langue s'attache à mon palais, si de toi, Jérusalem, je perds le souvenir si je ne mets pas Jérusalem au-dessus de la première de mes joies!

7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Éternel, garde aux enfants d'Edom la mémoire de la journée de Jérusalem! Alors ils disaient: « Rasez! rasez jusqu'à ses fondements! »

8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Fille de Babel, qui nous as saccagés, heureux qui te rendra tout ce que tu nous as fait!

9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Heureux qui saisira, et écrasera tes enfants sur le roc!